Прекалено диви ли са дивите котки за английската провинция?

Писателят е създател на „ Алманахът: Сезонен справочник до 2026 година “

Пъхтенето на глиган, провиращ нос през листата, тихото дрънкане на бобър, който подрежда клончета, воят на пума, до момента в който приканва за сътрудник – всички тези звуци в миналото са били изгубени за Англия, само че постепенно се завръщат. В Bodmin Moor, в гората на Дийн, Cairngorms и другаде, типове, които са изчезнали или застрашени от изгубване, се вкарват още веднъж в дивите и полудиви места на Англия. Техният брой се усилва от целенасочени старания за смяна на пейзажа, до момента в който минават през него.

Бобрите са страховит триумф. Техните работливи язовири, в миналото упреквани за наводнения, в този момент безшумно съединяват влажните зони още веднъж дружно, създавайки неподвижни водни зони, където насекомите могат да процъфтяват, което прави времето за взрив за рибите, дребните бозайници, влечугите и птиците, които се хранят с тях. Глиганите, макар че наличието им е по-противоречиво, ровят из горите на Дийн, като че ли в никакъв случай не са си тръгвали, обръщайки почвата с увереност, граничеща с радостен вандализъм. Но техният безпорядък унищожава меча, създавайки благоприятни условия за дивите цветя да поникнат и порастват, както и места за греене на скакалци. Той излага личинки, с цел да могат птиците да пируват.

Всяко наново показване е малко увещание, че пейзажите на Англия в никакъв случай не са били предопределени да бъдат статични; те са били завършени от наличието на животни, които си спомняме единствено на половина, преди да бъдат прогонени и преследвани.

Дивата котка Felis silvestris silvestris, известна още като високопланински тигър, която оцелява в дребни популации в Шотландските планини, е идващото животно, което се счита за възкръсване. Проектът South West Wildcat изследва опцията за освобождение на дребен брой в провинцията на югозападна Англия през идващите няколко години.

Дивите котки са неуловими и сложни за броене, само че се счита, че единствено няколкостотин живеят в Шотландия. Тези, които са ги срещали, разказват животно, доста друго от домашните си братовчеди. Дивата котка е по-тежка в главата, по-широка в раменете, с опашка, оградена с дебели тъмни пръстени и завършваща с тъп връх.

Новата британска самодейност за дивата котка ни кани да си представим по какъв начин тези животни се връщат в пейзажа след вековна пауза. Но това е провинция, доста по-опитомена от планините. Представете си евентуалните места за освобождение, измежду хълмистите зелени площи и нагънатите долини на Девън, със свирепа пума, която се движи през хедж банк в здрач. Това са пейзажи от дребни полета и плетени граници, юрган от леска, дъб и бодил. В един топъл пролетен следобяд, когато слънчевата светлина пада върху празнина и въздухът мирише леко на влажни листа, какъв брой вълнуващо би било да видиш този контур, който те следи деликатно, оценяващо неподвижно.

Но можем ли да се оправим с дивото? Възстановяването на дивата природа не е единствено наново въвеждане на животни; става дума за наново въвеждане на неустановеност и смяна в пейзаж, който изцяло е отстранил сходни неща. Обединеното кралство е една от най-изчерпаните от природата страни в света, съгласно отчета „ Състояние на природата “ на World Land Trust. Поколения наред Англия е предпочитала природата си да бъде стопанисвана, пътеките й да са подрязани, живите плетове да са подстригани, а хищниците да са отстранени. Изданията на Wildcat ни карат да преосмислим дали можем да освободим място за рисковете и хаоса, които те могат да донесат. Животните са посланици на една провинция, която е по-неуловима и невъзможна за наддаване. Те не дават обещание чисти резултати, а единствено благоприятни условия.

Може би по тази причина тези планове харесват толкоз доста от нас. Те ни припомнят, че провинцията не е просто декор за свободното време, нито пощенска картичка с пасторална носталгия, а живо, изменящо се място, постоянно мрачно и тревожно. Да зърнеш или чуеш пума би означавало да зърнеш Британия, която към този момент не е подредена напълно за улеснение на хората.